Водеща: Последните няколко крачки към еврото извървява страната ни, ако съдим по сигналите, които изпращат БНБ и финансовото министерство, стимулиращи са и посланията от Брюксел. Как се готвим за голямата промяна, какво може да се обърка до датата 4 юни, когато ще научим и оценката на евроинституциите? Разговор по тази тема сега с Методи Методиев, зам.-министър на финансите. Здравейте и добре дошли.

Методи Методиев: Здравейте.

Водеща: Много положителни сигнали чуваме през последните дни – финансовият министър Теменужка Петкова каза, никога не сме били по-близко, но, от друга страна,  председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков, който знаем, че съветва министерството, казва, ами по-скоро няма да е 2026 година, а 2027 година. На кого да вярваме?

Методи Методиев: В действителност това, което мога да кажа е, че България никога досега не е била толкова близо до еврозоната. Към момента изпълняваме всички критерии, които са заложени, т. нар. Маахстристки критерии. Чакаме 22 април за потвърждение и на дефицита за 2024 година. На базата на това очакваме и изпълнението на критерия за инфлация, който от началото на годината го изпълняваме. Това, което е важно да се каже по отношение на критерия за инфлация, е, че всъщност това не е месечната инфлация, която се регистрира в държавата по линия на хармонизирания индекс на потребителските цени, а всъщност това се измерва в конвергентните доклади – т. нар. 12-месечна средно претеглена инфлация, което е по методология на ЕК и ЕЦБ.

Водеща: Ето тук влизаме в сложната терминология, за която ще говорим и малко по-късно. Може би това е и причината, заради която хората все още много въпроси си задават. Но да разбираме, че в момента все още е важна инфлацията как се движи, важен е и дефицитът - дали ще е в рамките на 3 процента?

Методи Методиев: Точно така. И отговорът на всички тези въпроси ще се даде от ЕК и от ЕЦБ при публикуването на техните оценки в т. нар. конвергентни доклади. Всъщност идеята на конвергентните доклади е да оценят готовността на една държава за приемане на единната валута, тоест на еврото, като критериите са свързани с икономически, които оценяват дефицит, дълг на държавата, ценовата стабилност на държавата. Но има също така и важен критерий, който е правен критерий, тоест доколко законодателството на държавата отговаря на изискванията на договора за функциониране на ЕС и на устава на ЕЦБ.

Водеща: Законодателството отговаря ли ни, ако чакаме все още останалите критерии - икономическите?

Методи Методиев: Абсолютно мога да потвърдя, че нашето законодателство вече отговаря на критериите, които следва да бъдат оценени от ЕК и ЕЦБ. Затова и именно в началото на 2024 година още беше изготвен напълно нов закон за БНБ, който ще влезе в сила след приемането на България в еврозоната.

Водеща: А пропускаме ли и политическия критерий, който може би стои в сянка, но знаем, че политическата стабилност също се извежда като фактор за това дали ще влезем в еврозоната? Предвид, че вече правителството е в малцинство, виждате ли някакъв проблем чисто политически?

Методи Методиев: Не, аз лично не виждам проблем по отношение на това. Въпреки че политическата стабилност не е официален критерий, който се оценява в конвергентните доклади, но, разбира се, е важна предпоставка за плавното преминаване от българския лев към еврото. Мисля, че темата с политическата стабилност беше решена още при съставянето на 16 януари на редовно правителство в Република България. И скорошните леки турболенции, които се появиха в политическите среди в НС, мисля, че днес намериха своя отзвук и с гласуването в НС на решението за вот на недоверие.

Водеща: Ако вървим тогава към картината за плавния преход, за който говорите, ако на 4 юни чуем да, готови сте, може да започнете – какво следва оттук нататък за хората?

Методи Методиев: Оттук нататък това, което следва за хората, е много ясно и детайлно разписано и в Закона за въвеждане на еврото. Всъщност там са разписани основните принципи и правила как ще се осъществи тази замяна. На първо място, още от месец август би следвало да се въведе в практика така нареченото двойно изписване на цените на стоките и услугите, което ще продължи и една година след въвеждането на еврото, така че горе-долу около 16 месеца. Това е една много важна първа стъпка за хората от гледна точка на свикването за използването и на двете валути.

Водеща: Това ли наистина е най-важното? Между другото, вече има хранителни магазини, които на бележките пишат цените в евро, виждаме го вече и в онлайн сайтовете, където се купуват дрехи. Това част от кампанията ли е или в момента чисто самоинициатива на тези различни обекти и субекти?

Методи Методиев: Към този момент, според мен, това е по-скоро инициатива на отделни търговци, които биха искали да предразположат и да улеснят своите клиенти по отношение на продуктите и услугите, които предлагат. Естествено, това е само един елемент от задължителните стъпки, които ще бъдат предложени на българските граждани, така че по-безпроблемно да бъде приета единната валута. Друг основен елемент и това, което трябва да се каже, е, че в момента на приемане, на влизане в еврозоната, което се надяваме да бъде от 1 януари 2026 година, автоматично всички банкови депозити ще бъдат превалутирани в евро без приемането на всякакъв вид такси. Докато за спестяванията в кеш - ще имат възможност гражданите да използват или търговските банки, или над 2200 клона на пощите в цялата страна, както и офисите на БНБ.

Водеща: Могат ли да почнат отсега да си обменят парите в евро – съветвате ли ги за това, защото, ако 4 юни кажем „да“…?

Методи Методиев: Да, да, това би бил един нормален процес, който да се наблюдава в нашата икономика. Ако погледнем другите икономики, които по-скоро са приели еврото и най-вече Хърватска, ще видим как особено през последните шест месеца, тоест след решението на Съвета, което се очаква да бъде юни месец, същото се случи и в Хърватия. Депозитите в банковата система са започнали доста, доста да нарастват, което означава, че всъщност хората предприемат един рационален избор, рационален подход да си сложат спестяванията от бурканите, както се казва, в банкови депозити, така че да могат много по-лесно и много по-автоматично да бъдат превалутирани на 1 януари.

Водеща: Като казвате Хърватия, знаете, това е най-честия пример, с който се сравнява в момента страната ни. Тя и най-скоро влезе в еврозоната. Но там веднага започна информация, че инфлацията се вдига, че цените не се обозначават правилно, че се правят опити за спекулации в магазини, фризьорски салони. Трябва ли да се търси такава връзка и да очакваме ли, че при нас ще се случи нещо подобно или институциите са на мястото си?

Методи Методиев: Това, което може да се очаква в българската икономика, може би няма да е много по-различно като подход от това, което са предприели и съответно и търговците в Хърватия. За тези цели ние сме в много добър синхрон и в много добър контакт с колегите от Хърватия, за да видим как всъщност при тях е протекъл процесът и какви са били трудностите и грешките, които са допуснали.

Водеща: Какво казват те, къде беше най-трудно и какво ще си вземем от тях като опит?

Методи Методиев: Най-важното е самите институции да работят в екип, да работят заедно и да бъдат на терен при хората. И в този ред на мисли, това, което ние предвиждаме е да имаме един много добър и много стегнат план за действие, така че всички отговорни институции, които трябва да следят за плавното преминаване от лев към евро, да работят заедно. Това са, на първо място - КЗП, това са също така НАП, МВР, те трябва да работят…

Водеща: Пример - масови проверки, така ли, да виждат има ли неправилно закръгляне, къде и как?

Методи Методиев: Точно, абсолютно.

Водеща: А ще може ли и гражданите да сигнализират?

Методи Методиев: Точно така. Гражданите ще имат възможността да сигнализират в КЗП, също така и през сайта evroto.bg, който е създаден специално от правителството и на който призовавам всички хора да започнат да влизат в него и да открият надеждната  и истинската информация по отношение на преминаването от лев към евро. В този сайт има много информация от гледна точка на въпроси и отговори както за бизнеса, така и за гражданите. Всъщност това е една систематизирана информация, която е извлечена на базата на законодателните норми в Закона за въвеждане на еврото, така че да бъде достъпна до обикновените граждани  и до бизнеса.

Водеща: Казвате на достъпен език.

Методи Методиев: Точно така.

Водеща: Казвате - тази кампания тече вече в сайта, но аз чух днес реклама по радиото, за която споделих малко по-рано и на нашите гости, която започваше с нещо от сорта – задава се смяна на валутата, цените ще се повишават, имотите също ще поскъпнат, сега е времето за разумната покупка, елате на нашия сайт, няма да го цитирам, там ще получите консултация. Вярно ли е това, правилно ли е да се прави и какво да очакват хората с цените на имотите?

Методи Методиев: Вижте, няма основание при преминаването от лев към евро изкуствено да бъдат покачвани цените. Това, което вие сте видели и сте чули такава реклама, най-вероятно е някаква креативна маркетингова стратегия на тази компания. Но това, което аз бих посъветвал гражданите, е по-скоро да се опитат своите спестявания или да ги инвестират някъде, където биха намерили за необходимо и биха сметнали, че имат някаква добра възвръщаемост, но не, защото ще приемаме еврото, а просто, защото биха искали да намерят някакво по-средносрочно и дългосрочно инвестиционно решение. А иначе обикновените спестявания - просто да ги сложат в банка, за да може да бъдат превалутирани автоматично. По отношение на цените, това, което трябва да се каже, е, че Евростат прави едно специално изследване след приемането на всяка една държава в еврозоната и оценява ефектите върху инфлацията по собствена методология върху цените. Това, което се вижда от последно приетите държави, включително и Хърватия, че цените се повишават в максимална степен около 0.1 до 0.3-0.4 процента в следствие от приемането на еврото.

Водеща: Толкова беше в Хърватия, нали така?

Методи Методиев: Да. В следствие от приемането на еврото. И това е оценка, която се прави от ЕК, от Евростат на база на тяхна методология. Така че всичко друго просто не е вярно.

Водеща: А издържа ли тази теза – ето сега ние не отговаряме на инфлацията, защото тя е по-висока от тази в еврозоната? Ние като се стремим към нея, означава, че там все пак цените са по-ниски. Защо тогава се притесняваме от скачане на цените и защо това е най-сериозната критика, която се чува?

Методи Методиев: Вижте, тук отново бих искал да дам примера с Хърватия, защото в нашата действителност Хърватия се дава избирателно като пример и то обикновено се казва само половината от историята, която е свързана с хърватския опит в тази връзка. Да, в действителност в Хърватия цените се покачват след влизането в еврозоната, само че това няма пряка връзка със самото евро. Всички знаем…

Водеща: Сигурни ли сме за това?

Методи Методиев: Аз пак предварително казах, че има оценки на Евростат по тяхна методология – какъв е ефектът върху инфлацията от самото преминаване от една валута към друга. Но това, което трябва да се каже за Хърватия е, че действително цените се качват, но това, което се пропуска да се каже от доста от анализаторите в България, е, че всъщност, ако видим статистиката, е, че Хърватия е с много ускорени темпове… има и повишение на икономическия си растеж, има повишение на заплатите си, има повишение в контекста на това и на своята производителност на труда. Което пък, от своя страна, означава, че това повишение на заплатите е икономически обосновано, защото е подкрепено от по-голямата производителност на труда. Да, има повишение на цените, но и тези други два фактора са много важни. Което означава, че Хърватия реализира така наречения ефект на сближаване до ядрото от най-богатите страни в еврозоната. Това е така нареченият процес на конвергенция.

Водеща: Нещо, на което се надяваме и ние. Всичко важно може да се прочете в този сайт – да го кажем още веднъж – evroto.bg, където хората могат да се информират. А през останалото време следим и датите, очевидно са важни – края на април, 22-ри, и юни месец, когато да разберем дали ще влезем в еврозоната.

Методи Методиев: Точно така.

Водеща: Много ви благодаря за този разговор.