Митове и факти

Факт: Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с  Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.

Факт: Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.  

Факт: Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.

Факт: Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция. От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари. Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството. В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.

Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.

Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.

Факт: Присъединяването на Република България към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България.

За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.

С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.

Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.

Факт: След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Ротацията на правата на глас е ежемесечна. Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България). Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.

 

Факт: Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени  в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.

Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за "превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например след глобалната финансова криза от 2008 - 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си. По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.

През пролетта на 2024 г. предстои приемането на промени в Пакта за стабилност и растеж, които ще изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.

Факт: Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ.  След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките.

Считано от 1 октомври 2020 г., датата на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски. По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки.  

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Акционер в него е всяка държава от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години. Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което  не се е случвало никога от създаването на този механизъм. Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас. Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на програма за икономическо и фискално приспособяване и след анализ на дълговата устойчивост на държавата-членка на ЕМС, искаща подкрепа. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на  страната ни.

При приемането на нова държава-членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.

Факт: След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на Международния валутен фонд и специални права на тираж.

Окончателното решение за конкретния състав на чуждестранните резервни активи, които следва да бъдат прехвърлени на ЕЦБ, се взема от Управителния съвет на ЕЦБ. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 000 хил. евро.

БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които са извън активите, свързани с паричната политика. Политиките за управление на тези активи, част от които може да са в чуждестранна валута или следствие на извършването на валутни операции на Евросистемата, ще е необходимо да бъдат съобразени със съответни правила, приложими за всички страни в еврозоната и ЕЦБ.

Новият закон за БНБ изрично предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Законът предвижда да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.

Факт: Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.

БНБ ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират по повод национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство само на територията на Република България.

Българската народна банка определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки възнамеряват да емитират, се одобряват от ЕЦБ.