На фона на историческия момент, когато страната ни се подготвя за влизането в еврозоната и преминаването на паричната единица на страната ни от лев в евро, в предаването "Ритъмът на Столицата" проф. д-р Пенчо Пенчев, който е единственият преподавател по стопанска история, разказа каква е историята на българската парична единица.
"Още от времето на Османското владичество, през XVII век по българските земи се разпространяват едни нидерландски пари, наричани нидерландски льовен талери, които сред българите стават известни като левове, защото това са сребърни монети, на които има изобразен лъв, който много прилича на лъва от българския герб”, казва проф. д-р Пенчо Пенчев, който е преподавател по стопанска история, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС. История на българския лев.
В следващите години, преди Освобождението, редица български общини и редица български църкви секат свои монети, които не се наричат левове но са български. Такива има в Габрово, Трябва, Панагюрище, Лом, Разград, Шумен, които са български пари, но се разпространяват локално и имат функцията на пари и носят различни наименования.
След Освобождението през 1878 г., както и в годините малко преди това, по нашите земи има огромно разнообразие от монети, предимно сребърни, които не са български. Сред тях има много турски монети, такива от съседните ни държави, както и руски, има монети от всички европейски държави, азиатски, дори и китайски. Като “разменна монета” са използвани включително и късчета благородни метали, предимно сребро, които са дотолкова изтрити от употреба, че не се личи каква е монетата.
“Този монетен хаос, на пръв поглед, е една от причините да се потърси начин за стандартизиране. На първо време от счетоводна гледна точка, т.е. да може да се деноминира в нещо българският държавен бюджет, за да се отбелязва по някакъв начин какви са приходите и разходите. Така се достига през 1880 г. до първия закон, с който се определя необходимостта от сечене на български монети.
До тогава, дори ако погледнем Търновската Конституция, там не се определя каква ще бъде българската парична единица. Доколкото в Конституцията се говори за пари, се споменават единствено френски франкове, разказва още проф. Пенчев.
Първите монети, които се секат в страната ни са сребърни и много дълго време се използват сребърни монети. В началото Стефан Стамболов, например, отказва да приеме идеята за българския лев и настоява паричната ни единица да бъдат франковете.
“Когато говорим за това какви ще бъдат монетите от какъв метал, каква чистота, какви номинали това е много по-сложна работа”, казва проф. Пенчев.Прието е с първия български закон не БНБ да издава и да сече първите български монети, а българското правителство да ги поръчва.
“Една година след приемането на закона, са насечени и първите български монети, които са сребърни. Едва през 1894 г. са насечени първите български златни левове, които по закон са определени колко и какви трябва да бъдат. Малко по-късно - през 1912 г., също са насечени златни български левове”.