Ако има част от българската икономика като цяло, ако има система, която е вече в еврозоната по отношение на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система. Това каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов на конференцията "Заедно към успеха: Стабилна финансова екосистема и пътят на България към еврозоната", организирана от Асоциацията на банките в България (АББ). Той добави, че това се дължи и на факта, че от 2020 г. страната ни е част от Банковия съюз.
Целта на форума, в който участваха представители от банковия и финансов сектор, икономически анализатори, е да провокира дискусия за макроикономическата обстановка в България, за бъдещето на банковия сектор и стратегическите приоритети на АББ през 2024 година.
Петър Чобанов отбеляза, че между БНБ и АББ има ефективна и успешна комуникация, всеки, спазвайки своята роля - централната банка като регулатор и АББ като общност, която трябва да поддържа стабилността и да изпълнява всички изисквания за присъединяване към еврозоната като технически изисквания и визия какво членството ще донесе като ползи за икономиката.
Подуправителят на БНБ посочи, че банковата ни система показва растеж, стабилност и по отношение на регулациите показва визия за оптимално управление на рисковете. Въпреки че като регулаторни изисквания по отношение на буферите сме най-взискателни, срещаме разбиране от банковата система в това отношение, тъй като и банките съзнават, че това е полезно в дългосрочен период, отбеляза Чобанов.
Относно цикъла на покачващи се лихвени проценти от Европейската централна банка, нашата банкова система преминава най-гладко - нямахме твърде рязко покачване на лихвените проценти, което би могло да доведе със себе си и сътресения, посочи още Чобанов, като добави, че това не означава, че трябва да имаме рисково поведение. Като централна банка винаги сме държали на стабилност и израз на това са изискванията, най-високите капиталови изисквания, които са пред самите банки, посочи той.
Чобанов коментира още, че когато има политически сътресения в една държава, това поставя въпроси дали траекторията, която тя е поела, ще продължи. Това най-вече се касае по отношение присъединяването към еврозоната и датата 1 януари 2025 г., която продължава да е наша цел, въпреки известна несигурност около нея от гледна точка на последния критерий, които има да изпълним – за инфлацията, посочи той.
По думите му от политическа гледна точка едва ли не, когато дойде служебен кабинет, се счита, че може да има прекъсване по отношение на това какво ще се случи. Мога да уверя от гледна точка на контактите ми, знанията, опита, който съм натрупал през годините в публичния сектор, че сегашното ръководство на Министерството на финансите ще продължи и може би ще е по-ефективно дори по пътя към еврозоната относно комуникацията с нашите европейски партньори, каза Петър Чобанов. Той добави, че силен сигнал, че се движим в правилната посока и продължаваме да имаме подкрепа от европейските партньори, е подписаното наскоро споразумение с ЕК по отношение комуникационната стратегия за въвеждането на еврото.