Въпроси и отговори

Конвергентните доклади, изготвени от Европейската комисия и Европейската централна банка, анализират напредъка на държавите-членки извън еврозоната, по отношение на изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. Докладите се публикуват поне веднъж на всеки две години, или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната. Те включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на тези държави-членки с европейското, както и степента на устойчиво сближаване (конвергенция) по следните критерии:

— постигане във висока степен на ценова стабилност – когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държавите-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност;

— постигане на устойчива бюджетна позиция – когато държавата не е с прекомерен дефицит;

— стабилен валутен курс – когато се спазва отклонение в нормални граници, в продължение на поне две години;

— ниски лихвени проценти по дългосрочен държавния дълг – когато лихвените проценти се приближават в най-голяма степен до тези в трите държавите членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност.

Ако оценките на докладите са положителни, Европейската комисия внася предложение до Съвета на ЕС, който след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Еврогрупата и между държавните и правителствените ръководители на държавите членки , взима решение за приемане на страната в еврозоната и за конкретна дата за това.

Дата на въвеждане на еврото в Република България ще се определи чрез Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, (наричано „Решение за приемане на еврото“), и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен.
• когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Изключение от правилото за закръгляване след десетичната запетая се допуска, само когато Законът за въвеждане на еврото в Република България или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в това правило.

Пример:

1000 лева са равни на 511,29 евро

1000 лв. ÷ 1,95583 = 511,2918811962185 евро, които по правилото за закръгляване са равни на 511.29 евро.

500 лева са равни на 255,65 евро

500 лв. ÷ 1,95583 = 255,6459405981092 евро, които по правилото за закръгляване са равни на 255,65 евро.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Съгласно решение на 48-ото Народно събрание на Република България, прието на 27 октомври 2022 г., Република България ще въведе еврото като официална парична единица при запазване на централния курс от 1,95583 лева за 1 евро.

Курсът е потвърден и от решение на 50-ото Народно събрание на Република България, прието на 26 юли 2024 г.

Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (по-нататък наричан „Съветът“), създаден с Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г., е отговорен за организирането, координирането и наблюдението на практическата подготовка на Република България за членство в еврозоната. Съветът отговаря и за разработването, изпълнението и, при необходимост, за актуализацията на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Сред функциите му са още одобряването на документи, дейности и инициативи, свързани с подготовката за приемане на единната европейска валута, както и периодичното докладване пред Министерския съвет за напредъка по подготовката.

Съветът се председателства съвместно от управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната. Членовете на Съвета са:

• Ръководителите на работните групи, които експертно подпомагат работата на Съвета
• Заместник-министър на външните работи;
• Заместник-министър на правосъдието;
• Заместник-министър на електронното управление
• Заместник-министър на вътрешните работи;
• Председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“;
• Заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Паричната единица ще е евро. Едно евро се разделя на сто цента.

До датата на въвеждането на еврото в Република България кредитните институции организират снабдяването на „Български пощи“ ЕАД и търговците с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети. Кредитните институции (банките) организират и зареждането с евробанкноти на машините за самообслужване, включително терминални устройства АТМ.

До датата на въвеждането на еврото в Република България паричната единица на страната е левът.  

Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България банките обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция банките обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. Това правило се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при банка, в която е извършена обмяната.

Също така през първите 6 месеца oт датата на въвеждане на еврото в Република България в населени места, където няма офиси или клонове на банки, „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната.

„Български пощи“ ЕАД не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице.

След изтичането на 6  месеца от датата на въвеждане на еврото банките могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка.

След изтичането на 6 месеца от датата на въвеждане на еврото „Български пощи“ ЕАД също може да въведе такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой.

До изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото  банките не могат да отказват извършването на услугите по обмяна. „Български пощи“ ЕАД, само в населени места, където няма офиси или клонове на банки, не може да отказва извършването на тези услуги по обмяната, освен при липса на касова наличност.

След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България  банките и „Български пощи“ ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

Заплатите ще се изплащат в евро от датата на приемане на единната европейска валута в България. Те ще се превалутират в евро, като ще се закръгляват до най-близкия евроцент, като ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите договори с позовавания на лева или с препратки към лева. Стойностите в съществуващите правни инструменти, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и закръгляване.

Въвеждането на еврото няма за последица промяната на никой от сроковете в договор и документ или освобождаването от задължение или изпълнение, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв документ, освен ако между страните изрично е уговорено друго.

• Националната агенция за приходите – когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори;
• Комисията за защита на потребителите – когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите;
• Българската народна банка – при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции;
• Комисията за финансов надзор – при нарушения на поднадзорните на КФН банки и инвестиционни посредници, изпълняващи функциите на депозитари, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, организирани пазари на ценни книжа;
• Министърът на електронното управление - когато административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и на Закона за електронното управление.

С въвеждането на еврото всички данъци, такси и други плащания към държавата и общините трябва да се извършват в евро. Изключение от това правило ще се прави в периода на двойното обращение на лева и еврото, т.е. един месец от датата на въвеждане на еврото.

Сумите в данъчните декларации ще се посочват във валутата, която е била официална парична единица в края на данъчния период, за който се подава данъчната декларация. Когато данъчният период, за който се подава декларацията, приключва в периода на двойно обращение на лева и евро, паричните стойности в данъчната декларация следва да се посочват в евро.

 

Паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски, в декларациите по Закона за хазарта и в актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които се подават за изтекъл данъчен / осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния / осигурителния период, за който се подава декларацията или документът.

Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва в / включва периода на двойно обращение на лева и евро, паричните стойности в данъчната / осигурителната декларация или в документа се посочват в евро. Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в момента на тяхното подаване.

 

На датата на въвеждане на еврото в Република България салдата по счетоводните сметки в левове се преизчисляват в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, описани в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С въвеждането на еврото икономическите и публичните субекти следва да водят финансовото си отчитане в новата валута, като данните за предходния отчетен период следва да бъдат превалутирани в евро с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период. В декларациите и формулярите, които гражданите и юридическите лица ще попълват след въвеждането на еврото и които се отнасят за данъчни и други задължения към държавата или вземания от държавата за периода, предхождащ годината на въвеждане на еврото, сумите ще бъдат в български левове. Самите плащания на базата на тези задължения и вземания, обаче, ще се извършват в евро, като сумите се превалутират в новата валута по официалния фиксиран обменен курс.

От датата на въвеждане на еврото текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро и годишните финансови отчети се съставят в хиляди евро, като данните за предходния отчетен период се преизчисляват в хиляди евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период.

Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица  на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица.

В периода на двойно обозначаване общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото.

От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове.

Превалутирането е промяната на паричната единица, в която е определена сума или стойност, от левове в евро с прилагане на официалния валутен курс и на правилата за закръгляване, установени в Закона за въвеждане на еврото в Република България. То се отнася до цените, депозитите, заемите, финансовите инструменти и други.

От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).

 

 

В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.

Търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.

При рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.

От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване (напр. вендинг машини, каси за самообслужване в търговски вериги, разплащателни автомати за плащане на паркинг (паркомат) и др.), включително без електрическо захранване, се използва само евро.

В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.

Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и в евро започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.

 

Цените ще се формират по следните правила за превалутиране и закръгляване:

• Правило за превалутиране - числовата стойност на цената в левове се разделя на пълната числова стойност на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая.
• Правило за закръгляване - получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:
  • когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
  • когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Цена в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изразява със същия брой знаци след превалутиране в евро при прилагане на следното математическо правило за закръгляване (където n = броят знаци след десетичната запетая, до който е изразена цената в левове):

• когато n+1 знак след десетичната запетая е по-малък от пет, n знак след десетичната запетая остава непроменен;
• когато n+1 знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, n знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Пример:

превалутиране на цена в размер от 0,1234 лв.

0,1234 лв. ÷ 1,95583 = 0,0630934181 евро. Тъй като петият знак след десетичната запетая е девет, то четвъртият знак се увеличава с една единица. Това означава, че цената в евро след превалутиране и закръгляване е равна на 0,0631 евро.

Закръгляването след превалутиране на цена, която е била с повече от два знака след десетичната запетая в левове до същия брой знаци в евро, е право, а не задължение на търговеца. Търговецът би могъл по своя преценка да закръглява такива цени и до втория знак след десетичната запетая, в съответствие с обичайното правило за закръгляване.

През първия месец от въвеждане на еврото гражданите ще могат да плащат и в двете валути в търговските обекти и центровете за услуги.

В този период търговците ще имат задължение да връщат рестото (а при рекламации да връщат платената сума) на клиентите си единствено в евро. Само в случай на обективна невъзможност търговецът ще има право да върне остатъка (платената сума) в брой единствено в левове. По този начин ще се осигури още един обменен канал за замяна на лева с еврото и за изтегляне на лева от обращение.

Ще бъде прието правило, произтичащо от европейското законодателство, според което в този един месец търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, в рамките на една трансакция с купувача.

В периода на двойно обращение е предвидено търговците да не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори

 

 

Да, цените на стоките и услугите следва да се обявяват едновременно в левове и в евро в периода на двойно обозначаване. На потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за стойностите на стоките и услугите в лева и в евро.

Цените се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Те трябва да са поставени заедно, като са придружени с отличителен знак или съкращение, позволяващи лесното им разпознаване. Крайната сума, която се заплаща от потребителя, също ще бъде представена и в двете валути в издавания фискален / системен бон или друг документ, регистриращ плащането.

Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно чл. 20 - 23 от Закона за защита на потребителите, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката.

При съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя.

 

 

Изискването за двойно обозначаване не се прилага при:

• продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно;
• продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител;
• продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива;
• цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи;
• издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (фактури).

Изключенията  за прилагането на изискванията за прилагане на двойното обозначаване не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

 

В случай, че продажната цена в левове е отпечатана на корицата/опаковката в левове, то не е необходимо корицата/опаковката да бъде препечатана, така че да бъде изписана и цената в евро. Двойното обозначаване на стоката или услугата трябва да бъде направено ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и да не въвежда потребителите в заблуждение. На практика това означава, че на стока, на чиято опаковка е отпечатана цената само в левове, може да се постави допълнителен етикет (стикер), който да представя и цената в евро. Задължението ще бъде изпълнено и ако такъв етикет бъде поставен в непосредствена близост до стоката, например на етикет на щанда, на който е изложена тя. Това ще важи и за всички стоки, при чието производство има щампована цена. 

Пример: продажна цена на книги, отпечатана на корицата й

В случай че продажната цена в левове е отпечатана на корицата на книга в левове, то не е необходимо тя да бъде препечатана заради изискването за двойно обозначаване на цените, така че цената върху нея да бъде изписана и в евро.  Същевременно търговците не са освободени от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. На практика това означава, че на книга, на чиято корица е отпечатана цената само в  левове, може да се постави допълнителен етикет (стикер), който да представя и цената в евро. Задължението ще бъде изпълнено и ако такъв етикет бъде поставен в непосредствена близост до стоката, например на етикет на щанда, на който е изложена тя. Това ще важи и за всички стоки, при чието производство има щампована цена.

Изискването за двойно обозначаване на цените в периода за двойно обозначаване се прилага от поднадзорните на Българската народна банка лица (напр. банки, платежни институции, дружества за електронни пари, доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка и оператори на платежни системи с окончателност на сетълмента) по отношение на тарифите за таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги и от поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица (напр. инвестиционни посредници, управляващи дружества, застрахователни и презастрахователни дружества, пенсионноосигурителни дружества и др.) по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги.

Информацията за това  се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните лица, когато е приложимо. Тази информация се предоставя във всеки случай безплатно на хартиен или на друг траен носител при поискване от клиент.

Член 16, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че „При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.“

С цел да не бъдат натоварвани излишно търговците в периода на двойно обозначаване, им е предоставена известна свобода по отношение начина на представяне на цените, при спазване на изискванията по гореспоменатия чл. 16, ал. 1.

Законът не определя коя цена да е водеща (т.е. да е на първо място на етикетите) – евро или лева, както и дали цените следва да се изпишат една до друга или една под друга. По тези въпроси търговецът има възможността сам да прецени как точно да обезпечи двойното обозначаване.

Следва също да се има предвид, че Законът за въвеждане на еврото е специален закон, който не отменя предвидените в Закона за защита на потребителите изисквания към търговците, особено по отношение на забраната за използване на нелоялни търговски практики. Използваните от търговците търговски практики не трябва да въвеждат потребителите в заблуждение, като предоставят вярна и пълна информация за предлаганите стоки и услуги.

За да се внесе допълнителна яснота по отношение на задълженията и възможностите на търговците в периода на двойно обозначаване на цените, Комисията за защита на потребителите е изготвила примерни образци на това как могат да изглеждат етикетите, представящи цените двойно, като тази информация е публикувана на интернет страницата на Комисията - Етикетиране при двойно обозначаване на цените ∙ КЗП.   

Пощенски марки, лотарийни игри с предварително определен резултат, купони за отстъпка, купони за стойността на върнатите стоки, ваучери, включително ваучери за храна по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, други ценни книжа на приносител, компенсаторни инструменти по чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, както и платежни инструменти по чл. 2, ал. 1, т. 11 от Закона за платежните услуги и платежните системи, както и тютюневи изделия, които са били в продажба, в обращение или освободени за потребление на територията на страната преди датата на въвеждане на еврото в Република България и на които стойностите са изразени в левове, се използват и след датата на въвеждане на еврото до изтичане на срока им или се реализират в търговската мрежа до изчерпване на наличностите при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Изменения в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, е необходимо да се направят, само когато са свързани с превалутиране на стойности от левове в евро в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България.

Стойностите, посочени в левове в съществуващите договори и документи, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и закръгляване.

Стойността на всеки отделен наличен актив или пасив се преизчислява от левове в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, с изключение на позициите на възнагражденията за положен труд, паричните и социалните помощи, както и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които се превалутират по друг ред.

Курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

 

Да, като всички възникнали разлики от преизчисляването на капитала се отчитат в собствения капитал.

Към датата на въвеждане на еврото новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото.

При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.

Ако договореният лихвен процент по кредита / депозита е фиксиран, банката следва да продължи да прилага фиксиран лихвен процент и след въвеждането на еврото. Преминаването от фиксиран лихвен процент в левове към фиксиран лихвен процент в евро не може да води до по-неблагоприятни условия или резултати, както за клиента, така и за банката.

Ако договореният лихвен процент по кредита / депозита е променлив, той ще бъде преобразуван по методика, която гарантира, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на извършване на конверсията.

От датата на въвеждане на еврото всички държавни ценни книжа, оригинално деноминирани в левове, автоматично се конвертират в евро.

Ако договореният лихвен процент по ценните книжа или други финансови инструменти е фиксиран, емитентът следва да продължи да прилага фиксиран лихвен процент и след въвеждането на еврото.

Механизмът за прехвърляне от фиксиран лихвен процент в левове към фиксиран лихвен процент в евро не следва да води до по-неблагоприятни условия или резултати за страните по трансакцията. В тази връзка преминаването от фиксиран лихвен процент в левове към фиксиран лихвен процент в евро следва да бъде определено по методика на емитента на инструмента, която гарантира, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на извършване на конверсията.

Ако ценните книжа или други финансови инструменти са договорени с променлив лихвен процент, този параметър ще бъде модифициран по начин, регламентиран от Закона за въвеждане на еврото. Преминаването от променлив лихвен процент в левове към променлив лихвен процент в евро следва да бъде определено по методика на емитента, която гарантира, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на лихвеното плащане в левове към датата на извършване на конверсията.

Промяната в номиналната стойност на обезпеченията, заложени / ипотекирани в полза на банките и финансовите институции, следва да бъде автоматично отразена посредством регистъра на особените залози и / или имотния регистър. С цел защита на интересите на лицата, учредили обезпечението, не се допускат други промени в стойността на заложеното / ипотекираното имущество вследствие на автоматичното конвертиране от левове в евро – т.е. замяната на лев с евро не следва да се използва като основание за промяна (както в посока увеличение, така и в посока намаление) в стойността на обезпечението.

Въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти (напр. договори, нормативни актове, съдебни решения, административни актове и др.) с позовавания на лева или с препратки към лева.

Стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България или по специалните правила за закръгляване, предвидени в него.

Въвеждането на еврото не променя сроковете в правен инструмент или не освобождава от задължение или изпълнение, съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Това не засяга договореното между страните.

Позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото.