„Еврозоната е на прага ни“. С тези думи служебният премиер Димитър Главчев откри първото за 2025 г. заседание на Министерския съвет, като уточни, че предстои да бъде изпълнен последният критерий за целта, а именно размерът на инфлацията. Случайно или не, още същия ден лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви от трибуната на Народното събрание, че инфлацията не е 2%, каквито са данните на Националния статистически институт (НСИ), а е фалшифицирана с цел България да отговори на изискванията за членство в еврозоната.
Не е тайна, че формацията на Костадинов се обявява открито срещу влизането на страната във валутния съюз и дори се опита чрез организиране на референдум да попречи това да се случи. Миналата година Конституционният съд отхвърли възможността за пряко допитване по темата, а след това решение „Възраждане“ предприе нова стратегия – да внушава, че НСИ манипулира данните за инфлацията, за да се улесни присъединяването към еврозоната. Твърденията на Костадинов и съпартийците му могат лесно да бъдат възприети за истина заради повишените цени на някои стоки през януари 2025 г. и усещането, което създава това у гражданите. Какво обаче показват фактите? Factcheck.bg събра известното по темата.
Хронология на сблъсъка между НСИ и „Възраждане“
За първи път твърдения от страна на депутати на „Възраждане“ за манипулация на данните от Националния статистически институт се появяват през март 2024 г. По време на посещение в България на председателя на Еврогрупата Паскал Донахю на 17 март, той е пресрещнат от общинския съветник от партията Деян Николов, който му казва, че българското правителство „се опитва да пресили официалните статистически данни“ за инфлацията и дефицита. Няколко дни по-късно депутати от формацията внасят искане в парламента за изслушване на председателя на НСИ Атанас Атанасов. Те твърдят че разполагат с информация за оказван натиск върху статистическия институт за манипулиране на данните с цел да удовлетворят изискванията за икономическа конвергенция. Твърдението им, че данните се манипулират е излъчено от новинарския сайт novini.bg и е споделено десетки пъти от профили на депутати и други граждани във Фейсбук.
Още тогава председателят на НСИ се опитва да разсее съмненията на „Възраждане“, като от трибуната на Народното събрание заявява, че статистическият институт е подложен на ежемесечни проверки от Евростат, а в допълнение към тях през март е извършен мониторинг и от страна на мисия от Комитета по статистика и политики в областта на статистиката към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Посещението има за цел да провери готовността на България за присъединяване към ОИСР.
Изводите от проверката на ОИСР не са публични, но след края ѝ Националният статистически институт обявява, че експертите на ОИСР са идентифицирали „редица добри практики в работата на НСИ“. В Информационния бюлетин на НСИ за 2024 г. се посочва, че институтът е получил „висока оценка за ефикасната координация на националната статистическа система, както и за високото качество на произвежданата от него и органите на статистиката официална статистическа информация, в съответствие с най-добрите практики и стандарти на ОИСР“.
Въпреки това на 5 април по време на представянето на първия служебен кабинет на Димитър Главчев пред президента Румен Радев и политическите сили, от „Възраждане“ излизат с ново твърдение, а именно че Европейската статистическа служба Евростат е открила нередности в работата на НСИ, а партията е получила сигнал от служители на органа, че официалната статистика се манипулира, за да се изпълни критерият за 3% дефицит за влизане в еврозоната. Проверка на БНТ обаче опровергава това твърдение, като се позовава на отговор от Евростат, в който се отрича да е изпращано писмо за проблеми с качеството на данните на българската статистика по индекса на потребителските цени.
Междувременно през септември 2024 г. екип от експерти на Евростат е на двудневна мисия в Националния статистически институт, за да направи оценка за надеждността на данните за хармонизирания индекс на потребителските цени, въз основа на който се изчислява инфлацията и стойността му е един от критериите за влизането в еврозоната. Докладът от проверката е публикуван през декември, а в изводите му е записано следното:
„Евростат оценява, че българският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е в съответствие с правните изисквания на ЕС, с изключение на тези, които се отнасят до актуализирането на ценовите тегла на ХИПЦ, момента на събиране на цените на „Домашен социален патронаж“ и момента, в който се въвежда новата цена на топлинната енергия”.
Евростат подчертава необходимостта от спазване на времето за предаване на данни и насърчава България да модернизира своите процеси за събирането им по-специално чрез автоматизиране на анализа на данни, внедряване на подходяща система от бази данни и използване на групово интернет извличане на информация.
Въпреки проверката от Евростат, в хода на предизборната кампания Костадин Костадинов отново заявява, че НСИ манипулира данните, като този път обвинява институцията, че отказва да публикува пълна информация за резултатите от проверката и препоръките, които са получили от Евростат.
В отговор от института отново подчертават, че инфлацията в България се изчислява по официално приети европейски регламенти и на свой ред обвиняват „Възраждане“, че „безотговорно и за лична изгода вреди не само на НСИ като институция, но и на България като цяло“.
Поредният рунд от сблъсъка между „Възраждане“ и НСИ е на 8 януари в първия пленарен ден от новата сесия на 51-вия парламент, когато Костадинов за пореден път казва, че данните от статистиката са фалшифицирани и отново призовава за ревизия на института. Същото твърдение лидерът на партията изказа на 16 януари от парламентарната трибуна по време на дебатите за избора на кабинета „Желязков“.
Какво показват данните от официалните източници
През последните два месеца на 2024 г. – октомври и ноември, годишната инфлация отново тръгва нагоре, се вижда от данните на НСИ. Според индекса на потребителските цени инфлацията през ноември е 2.1% , а според хармонизирания индекс, който ползва Евростат – 2% на годишна база. Данните за годишната инфлация през декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.2 % според ИПЦ и 2.1% според Евростат. Инфлацията спрямо ноември 2024 г. е 0.4 %
Средногодишната инфлация за периода януари 2024 – декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 – декември 2023 г. е 2.4% по ИПЦ и 2.6% по ХИПЦ.
Как се изчислява инфлацията
Инфлацията е паричен феномен, при който е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули. Това би означавало, че за един лев днес можете да се купи по-малко от вчера. Когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо отражение имат цените на продуктите, за които харчим повече – например електричество.
Всяко домакинство има различни покупателни навици. Някои притежават автомобил и ядат месо, други пътуват само с обществен транспорт или са вегетарианци. Затова средните покупателни навици на всички домакинства взети заедно определят какво тегло получават различните продукти и услуги в измерването на инфлацията.
България ползва две различни изчисления на инфлацията – индекс на потребителски цени (ИПЦ), който е структуриран спрямо реалното потребление в страната, и хармонизиран индекс на потребителски цени (ХИПЦ), който позволява сравнение с ценовите процеси в целия Европейски съюз (ЕС), тъй като за изчислението му всички държави в ЕС прилагат една и съща методология.
Тъкмо затова, когато се следи дали България е отговорила на критерия за стабилност на цените с оглед приемането си в еврозоната, се гледа размерът на инфлацията, изчислен по ХИПЦ. Според правилата за присъединяването към валутния съюз всяка държава членка трябва да се стреми към ценова стабилност, т.е. да няма големи промени в размера на инфлацията.
ИПЦ и ХИПЦ са доста близки, но има известни разлики при пресмятането им:
Според методологията на НСИ, за изчисляването на индекса на потребителските цени се отчита фиксиран набор стоки и услуги, потребявани от домакинствата през годината, които формират т.нар. „потребителска кошница“. Разликата с ХИПЦ е, че в него влизат освен разходите на обикновените домакинства, и тези на институционалните домакинства и на чуждестранните граждани.
Така например, за изчисляването на двата индекса през 2023 г. са се гледали цените на 853 стоки и услуги, сред които:
- всекидневни стоки (например храна, вестници, бензин)
- дълготрайни стоки (например дрехи, компютри, перални)
- услуги (например фризьорски услуги, застраховки, жилищни наеми)
Кои точно ще влязат в „потребителската кошницата“ се определя чрез наблюдение на домакинските бюджети, в които самите домакинства записват какви стоки потребяват. За решението кои стоки и услуги да влязат в потребителската кошница на ХИПЦ се използва още и експертното мнение и практическият опит на регистраторите по цените, както и техника на целеви подбор.
След като съставът бъде определен, елементите от кошницата получават различна тежест, която се определя от важността им в бюджета на средностатистическото домакинство. Така например, хранителните продукти и разходите за жилищата и режийните традиционно заемат най-голям процент от потреблението на гражданите и съответно имат най-голяма тежест в кошницата.
Методологията, по която се определя каква е тежестта на отделните стоки и услуги, е различна за ИПЦ и ХИПЦ, но и за двата важи правилото, че за да е сигурно, че индексът остава актуален и отразява променящите се покупателни навици, теглата се актуализират редовно.
Събирането на данните конкретно за ИПЦ се извършва от т.нар. „регистратори на цените“. Това са хора, които отиват на място в даден магазин, ателие, ресторант, кафене и др. и записват цената на определен продукт, който е най-продаваният в наблюдавания търговски обект и който отговаря най-точно на предварително определените характеристики на продукта, включен в извадката за наблюдение на цените.
За ХИПЦ всеки месец се събират данни за цените в търговската мрежа и в интернет посредством автоматично обхождане на интернет страници, касови скенери и анкети. Тези цени обхващат цялата еврозона и са групирани в до 295 продуктови категории. Точният брой на стоките и услугите се различава в отделните държави.
За всеки продукт се събират няколко цени от различни търговски обекти (хипермаркети, супермаркети, универсални и специализирани магазини, кооперативни пазари, б.а.) в различни райони на страната и отделните населени места. Условие за тези търговски обекти е да реализират голям обем продажби на дребно за населението и да предлагат асортиментно разнообразие от стоки. Цените на електроенергията, автомобилите, мобилните телефони, персоналните компютри, електронните игри, книгите, комплексните услуги за почивка, финансовите услуги, хотелите във ваканционни селища и на някои транспортни и телекомуникационни услуги се регистрират от интернет сайтовете на съответните доставчици.
След като всички данни са събрани, двата индекса се изчисляват от Националния статистически институт, който изпраща данните си за ХИПЦ в Евростат – статистическата служба на Европейската общност. Евростат изчислява ХИПЦ за еврозоната като цяло и се грижи също за качеството на националните данни, като следи съответствието с правно обвързващите стандарти.
Усещане за инфлация
Науката отдавна е обяснила разликата между усещането за инфлация и реалната инфлация. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. Проучванията показват, че повишенията на цените привличат вниманието на хората повече от стабилните или спадащите цени.
През последните години цените на някои продукти и услуги, които се купуват често, са се повишили над средното. Такива са горивата и хлябът. Когато се мисли за инфлацията, често се обръща повече внимание на промените в цените на тези продукти. Така е възможно в крайна сметка да се надцени реалният темп на инфлация.
Например, ако цената на бензина се повиши много повече от цените на други стоки и услуги, възможно е хората, които използват често автомобилите си, да „усещат“ инфлация, надхвърляща ХИПЦ, тъй като личните им разходи за бензин са по-високи от средните. Обратното, домакинствата, които използват кола рядко или никога, ще имат по-нисък „личен“ темп на инфлация.
За формирането на усещанията на хората е възможно да играят роля цени от преди няколко години. В продължителен период от време тенденцията е цените да се повишават съществено, дори ако годишният темп на инфлация е нисък. Ако например годишното изменение на ХИПЦ е 2%, след 10 години общото равнище на цените ще е по-високо с над 20%.