Еврото е една от основните резервни валути в света и втората най-търгувана парична единица в глобален мащаб след щатския долар. То е е широко прието в международната търговия и финансови трансакции.
Ето някои интересни факти около единната европейска валута:
Еврото в началото е само електронна валута
Еврото е една от най-младите парични единици в света. Наследник на разчетната парична единица ЕКЮ, то е въведено като електронна валута на 1 януари 1999 г. През първите три години то е "невидима валута" - използва се само за счетоводни цели и банкови операции, като обменният курс на националните валути на участващите страни е фиксиран към новата единна валута.
Въвеждането на еврото е най-голямата смяна на валутата в историята
На 1 януари 2002 г. 12 държави от ЕС въвеждат вече и физически евровите банкноти и монети и така еврото става ежедневна парична единица за повече от 300 милиона граждани на Европа (а днес над 340 млн.). При въвеждането на новата валута за няколко седмици при условия на най-строга сигурност в обращение са вкарани 15 милиарда банкноти и 52 милиарда монети.
Днес еврото е официална валута в 20 от общо 27-те страни членки на ЕС: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Кипър, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия. Въз основа на официално споразумение с ЕС малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана също използват еврото, макар да не са част от еврозоната. Страни като Черна гора и Косово имат едностранно решение да използват еврото, но без официално споразумение.
Всяка от страните членки на ЕС (с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ) има задължение да въведе еврото, след като изпълни определени икономически критерии за членство, наречени Маастрихтски критерии.
Двете черти в символа на еврото имат специално значение
Символът за еврото е проектиран от белгиеца Ален Билие. При избора на графичен знак за еврото Европейската комисия споделя: "Вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) - указание за люлката на европейската цивилизация - и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, "доказващи" стабилността на еврото."
Графичните обозначения на много валути по света съдържат в себе си една или повече хоризонтални линии. Това не е случайно съвпадение. Подобни ивици са универсално използван символ на стабилността на валутата.
Арките и прозорците на евробанкнотите не са истински обекти
Дизайнът на евробанкнотите не се отличава с национални символи. Всяка банкнота има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: Античността (банкнотата от 5 евро), Средновековието (банкнотите от 10 и 20 евро), Ренесанса и Барока (банкнотите от 50 и 100 евро), съвременна архитектура (банкнотите от 200 евро).
На лицевата страна на евробанкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в ЕС, както и с останалия свят. Тези графични елементи не пресъздават реални архитектурни обекти, а пресъздават духа на съответния период.
Размерите на евробанкнотите са различни според деноминацията им. Колкото по-висока е стойността на банкнотата, толкова по-голям е нейният размер. Тази функция на дизайна има за цел да помогне на хората с увредено зрение лесно да се ориентират между различните деноминации.
Новите евробанкноти имат скрит женски образ
От 2013 до 2019 г. в обращение влизат нова серия евробанкноти, наречена "Европа", с подобрени защитни елементи и дизайн. Новата серия банкноти се нарича "Европа", защото два от защитните елементи съдържат портрет на персонажа от гръцката митология Европа (като воден знак и в холограмната лента). Изображението на митичната принцеса е взето от ваза, която се съхранява в парижкия музей "Лувър".
Можем да разпознаем от коя държава е всяка евромонета
ЕЦБ одобрява количеството монети, които държавите от еврозоната могат да емитират, но за разлика от банкнотите, самото изсичане остава въпрос от национална компетентност.
Евромонетите имат обща европейска страна (лицева) и национална страна (обратната). Националната страна на всяка монета изобразява символи, специфични за страната, която я е емитирала, като исторически личности, забележителности или културни символи. Макар и дизайнът да се различава в отделните държави, всички евромонети са признато платежно средства на цялата територия на еврозоната. Разнообразните дизайни на евромонети от различни страни правят колекционирането им популярно хоби. Някои ентусиасти се стремят да събират монети от всяка страна в еврозоната.
Върху евробанкнотите има надпис на български
С присъединяването на България към Европейския съюз кирилицата се нарежда сред трите официални азбуки на Съюза. Така името на единната европейска валута върху банкнотите, до момента присъствало с латински и гръцки символи, трябва да бъде изписано и на нашата азбука. Разгаря се спор как официално трябва да се нарича единната европейска валута - евроинституциите настояват, че изписването трябва да е еуро. Тогава България подема лингвистична битка и печели спора за българското "В". Днес върху евробанкнотите името на валутата е изписано на трите азбуки, използвани от държавите-членки - латинска, гръцка и кирилска.
Евробанкнотите са изработени от памук
Хартиените пари всъщност са... от плат. Една от важните характеристики на банкнотите е тяхната издръжливост. За да може животът на една емисия в обращение да бъде по-дълъг, в материала за банкноти се използват различни текстилни нишки от лен, памук и други. Хартията за евробанкноти е направена предимно от памучни влакна, които са отпадъчен продукт от текстилната промишленост. Това придава на банкнотите по-гладко усещане за текстурата.
Евробанкнотите имат продължителност на живот средно от около 4 до 5 години, преди да бъдат извадени от обращение и заменени. Този цикъл на подмяна помага да се поддържа качеството и сигурността. Най-разпространената евробанкнота е банкнотата от тази от 50 евро. Тя обикновено присъства в ежедневните транзакции и представлява значителна част от общите еврови банкноти в обращение.
Българският лев е фиксиран към еврото с Валутен борд
Валутният борд е парична система, при която националната валута на държавата е фиксирана с точен обменен курс към определена базова валута. Парите в обращение са изцяло обезпечени от резервите, поддържани в базовата валута - така предлагането на местна валута е ефективно ограничено, предотвратявайки прекомерното печатане на нови пари и инфлационния натиск.
След период на тежка икономическа криза и висока инфлация през 1997 г. България въвежда Валутен борд, с който фиксира курса на лева - първо към германската марка, а по-късно към еврото (след появата на единната европейска валута).
И до днес курсът лев - евро е фиксиран на 1.95583 лева за 1 евро. Това ще е и курсът, по който трябва да се случи преходът от собствената към единната европейска валута с приемането на България в Еврозоната.
Снимка: Dir.bg, iStock by Getty Images