Цените в Хърватия се повишили средно с едва 0.2 п.п. след приемането на единната валута

Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия е бил повишение само с 0,2 процентни пункта. Хърватската централна банка е имала опасения, че инфлацията може да се покачи с 0,4-0.5 процентни пункта, но реално ръстът е бил двойно по-нисък. Това съобщи гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание. Той участва в извънредно заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където представя опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута.

Съществена роля за задържане на инфлацията при въвеждане на еврото е изиграло паралелното обявяване на две цени - в куни и в евро, за стоките и услугите. Освен това в централната банка са наблюдавали цените чрез специална платформа и ежедневно са можели да оказват контрол заедно с гражданските сдружения за защита на потребителите. Платформата не е включвала цените на услугите, и именно заради тях е отчетен и този ръст от 0.2 п.п.

Хърватското правителство обаче е предприело и някои рестриктивни мерки, за да не позволи по-висок скок на инфлацията. Така например през зимата на 2022/2023 са били замразени цените на редица основни хранителни стоки. Това не повлияя негативно на наличността на тези стоки в магазините, увери Вуйчич.

Освен това е имало черни списъци на търговци спекуланти  и солени санкции за тях - до 5000 евро.

Шефът на централната банка на Хърватия разказа на нашите депутати, че подготовката за еврозоната е започнала две години преди датата на присъединяване. Хърватия заедно с България влезе в чакалнята на еврозоната - ERM2 през 2021 г. На 1 януари 2023 г. Хърватия вече прие еврото, докато ние очакваме да ни поканят за 2025 г.

Най-трудният критерий за Хърватия е било нивото на инфлацията. Хърватия влезе в еврозоната, без да изпълни изискването за не повече от 2%. През юни 2022 г. тя е повече от два пъти по-висока, но в този период се покачва инфлацията в цялата еврозона. По думите на Вуйчич средното ниво за еврозоната е било 4.4% и това е била и базата, с която Хърватия е допусната. Две страни - Малта и Португалия, са били изключени от определянето на средното ниво, защото в тях инфлацията е била много по-ниска заради въведени административни рестрикции.

Вуйчич подчерта съществената роля на информационната кампания, започнала няколко месеца преди въвеждане на еврото. Благодарение на нея 60% от хърватите са обменят своите куни в брой още  преди 1 януари 2023 г. 

Друго голямо предизвикателство е било събирането и съхранението на изтеглените от обращение куни. За целта армията е предоставила военна база под наем където е изграден достатъчно голям трезор. Изтеглената стара валута ще престои в него до 3 години, след което ще бъде продадена като стока, обясни Вуйчич.

Шефът на централната банка на Хърватия очерта и големите ползи от приемането на единната валута. За разлика от България страната не е имала валутен борд, затова и първият положителен ефект е премахването на валутния риск и по-голямата устойчивост при финансови кризи. От това са най-доволни инвеститорите. Спестените разходи за бизнеса от обмяната на валута при трансакции се изчисляват на 160 млн. евро за първата година. Лихвените нива по кредитите са паднали и в момента са много по-ниски от тези в Полша, Чехия и Унгария, ипотеките дори са с по-ниски лихви от Германия.

ПО ПЛАН

"Вървим по изпълнение на критериите и се надявам през 2025 г. България да стане 21-вата държава в еврозоната", обяви финансовият министър Асен Василев. Той посочи, че инфлацията е у нас пада по-бързо от тази в еврозоната и през тази година и този критерий ще бъде изпълнен.

"България ще започне основната част от информационната си кампания след получаване от ЕК и ЕЦБ на датата на присъединяване. Тогава ще може да се планират и действията за обмяна на парите", каза още Асен Василев. До месец-два ще бъде избран изпълнителят на информационната кампания, но правителството вече водело разговори с телевизиите за програмно време.

"Всичко, което стана в Хърватия е валидно и за нас, единствената разлика е в датите, ние очевидно закъсняваме", коментира управителят на Българска народна банка Димитър Радев. 
"Хърватия стана член на еврозоната на 1 януари 2023 г., какъвто бе и оригиналният план на България. Разликата е в политическия фактор. Хърватия направи забележителен политически напредък след като влезе в ERM2, а ние влязохме в непродуктивен политически цикъл след 2020 г. Но това вече е зад нас, от средата на 2023 г. тръгнахме отново към еврозоната", каза Димитър Радев.