Кметът на Община Шумен проф. Христо Христов беше домакин на информационна среща за въвеждане на еврото в България. Той подчерта, че градът отдавна е част от Европа. „Бизнесът в Шумен подкрепя въвеждането на еврото, защото това ще привлече допълнителни инвестиции и ще донесе по-високи доходи на хората в нашия град. Заедно с местните предприемачи работим за по-конкурентна икономика в региона ни. Индустриалният ни парк е сред най-бързо развиващите се в страната. До този момент той създаваше висока добавена стойност в лева. Съвсем скоро ще прави това също толкова успешно и в евро“, увери проф. Христов.

На новите възможности за развитие на бизнеса се спря и Илия Лингорски – член на Управителния съвет на Българската народна банка. Той коментира, че предизвикателството пред всички участници е техническата и организационната подготовка. „Колкото по-подготвени сме, толкова по-гладък и прозрачен ще е преходът. А това е важно, тъй като този процес е институционален и обществен проект, който ще очертае посоката на развитие на страната ни в следващите години“, каза той. Специално внимание отдели и на ролята на общините в процеса на информиране на населението, както и на ползите от достъпа до европейските финансови ресурси, което ще подпомогне развитието на местната икономика и инфраструктура.

„Въвеждането на еврото не е само операция, а акт на доверие и ангажираност към бъдещето на страната ни. Наш дълг е да гарантираме, че процесът ще е честен и прозрачен. Затова и Комисията за защита на потребителите ще продължи контролната си дейност и в следващите месеци“, това съобщи членът на КЗП Цветислава Лакова. Тя допълни, че се полагат максимални усилия за информиране на гражданите за правата им, а на бизнеса – за задълженията им в процеса на замяна на националната валута. Лакова каза, че в резултат на информационната кампания на специално разработеното мобилно приложение на Комисията вече са получени над 300 жалби и 200 сигнала.

Данаил Йорданов от Министерството на финансите представи подробна информация за правилата за превалутиране и закръгляване, за периода на двойно обращение и двойно обозначаване. Той се спря на счетоводното и финансово отчитане. Йорданов обясни, че след въвеждането на еврото всички текущи счетоводни операции и финансови отчети се водят в евро, а годишните и междинните отчети се съставят в хиляди евро, като данните за предходния период се преизчисляват в евро за съпоставимост.

Представителят на Асоциацията на банките Теодор Плугчиев увери участниците в срещата, че няма риск от загуба на средства в процеса на промяната на лева с евро. Той съобщи, че банковите институции се подготвят за въвеждане на еврото от няколко години. „Правим редица тестове и в момента, за да гарантираме, че няма да има проблеми в първите часове на 2026 г.“, добави той.

Експерти от НАП, КФН и НОИ се спряха подробно на превалутирането на данъчните декларации, пенсиите и социалните плащания, допълнителните пенсионни услуги,  застрахователни полици и други.