Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа. С тези думи премиерът Росен Желязков постави началото на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“.
Форумът се проведе в контекста на комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година, организирана от Министерството на финансите и Българската народна банка, и събра водещи представители на европейски и международни институции, сред които Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд; Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка; Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия; Валдис Домбровскис, комисар по икономиката и производителността, и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
В своето изказване българският премиер подчерта, че за страната ни целта не е самото присъединяване, а да сме реална част от еврозоната, което означава пълноправно участие в европейската икономическа архитектура. По думите му това би допринесло за по-високо ниво на доверие в инвестициите, постигане на по-ниски разходи за бизнеса и гражданите, по-висока степен на финансова стабилност и защита от външни шокове и най-вече – ускорено икономическо развитие и повишена конкурентоспособност.
Премиерът Желязков изрази увереност, че на прага на еврозоната страната ни е подготвена във всички аспекти – законодателна рамка, логистична подготовка, адаптация на информационни платежни системи, а механизмите за защита и информираност на потребителите са готови за реализирането на плавен преход.
Модератор на конференцията беше Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019-2023 г., която заяви в началото на дискусията, че Европа инвестира в себе си както никога досега, за да защити своя модел, граждани и бъдеще. „Днес можем да кажем ясно, че България е готова. Еврото е мост между поколения, между икономики, между бъдеще и минало. България не просто сменя валутата си, а измерението си – от периферията към сърцето на Европа“, допълни Павлова.
„Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България. Страната ще седне на масата за взимане на важни решения“, каза от своя страна управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Според нея присъединяването на страната ни към еврозоната е „трудно и заслужено постижение“. „Искам да бъдем здраво стъпили на земята. Еврото не гарантира по-висок стандарт на живот от само себе си“, допълни Георгиева и заяви, че е нужно тази стъпка да се обедини с добри политики и правилни решения, за да се повишат покупателната способност и стандартът на живот в България. Тя изтъкна, че носталгията към лева е напълно нормална и обяснима.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард започна изказването си с ретроспективен разказ за 1 януари 2002 г., когато еврото се въвежда за първи път и тя го е отбелязала с теглене на евро от банкомат със свои приятели. „Не сте единствените, на които им се случва тази промяна. Това ни се случи на всички, когато се присъединихме към еврозоната. Всяка държава имаше същите съмнения и притеснения – за загуба на суверенитет и за поскъпване на стоките и услугите“, заяви Кристин Лагард. Тя акцентира, че по изчисления на Европейската централна банка средният и малкият бизнес в България ще спестят около 1 млрд. евро на година от превалутиране, които биха могли вложат в растеж на дейността си.
„Ползите вече се виждат в кредитните рейтинги на България, които стават по-добри и това се превежда като по-малка цена на кредитите за България. На тази база българските фирми могат да продължат да инвестират и да работят по иновациите и да вървят нагоре по веригата на стойността“, обясни още Лагард. Председателят на ЕЦБ обърна внимание, че властите и гражданите трябва да следят за закръгляване на цените нагоре при превалутирането, както и за това дали всички търговци показват цените и в двете валути.
Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и министър на финансите на Република Ирландия, коментира, че ролята на еврото в настоящия променящ се и несигурен свят се изразява във високото ниво на сигурност и подкрепа в рамките на самата еврозоната. Като положителен сигнал той подчерта факта, че този остров на стабилност се разширява през последните години – първо Хърватия, а от 1 януари 2026 г. и България ще стане част от общите усилия за инвестиция в бъдещето, опазвайки нашите финанси.
„България е готова да въведе еврото от 1 януари 2026 г., както на ниво държавна администрация, така и на ниво държавна и общинска администрация.“, каза министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя акцентира, че повече от 51% от българските граждани подкрепят изцяло въвеждането на еврото – това е нещо, което е изключително добър и много ясен знак за посоката и за нагласите в българското общество.
Валдис Домбровскис, комисар за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването, постави акцент върху контекста – средата, в която България се присъединява към еврозоната, която в момента е изключително сложна. Това, според него, засилва стратегическата роля на големия геополитически блок, какъвто е еврозоната. „Присъединяването към еврозоната не е просто присъединяване към един валутен съюз, смяна на монети и банкноти, а означава, че се присъединяват и части от сърцевината и сърцето на Европейския съюз. В допълнение – България има фискална стабилност, с второто най-ниско ниво на дълг е спрямо Брутния вътрешен продукт в Европейския съюз. Това трябва да остане така, защото въвеждането на еврото не ви освобождава от придържането към здрава фискална политика.“, каза още еврокомисар Домбровскис.
Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност, отхвърли твърденията, че след като влезе в еврозоната, България ще трябва да покрива бюджетни дефицити на други държави. „България ще участва с 1,2% от капитала на Европейския стабилизационен механизъм, който възлиза на 81 млрд. евро. Тези пари не се използват директно за подкрепа, те служат като гаранция“, обясни той. Европейският стабилизационен механизъм предоставя заеми при много изгодни условия на държави, изпаднали във временни финансови затруднения. „Помощта се дава под формата на заем, не на субсидия, и се връща. Това се е случило само с пет страни през последните 10 години“, уточни Граменя. Той подчерта, че решенията за отпускане на помощ се вземат с консенсус, което означава, че и България ще има право на глас.
Управителят на Българската народна банка Димитър Радев коментира: ,„Контекстът на приемането ни в еврозоната има поне три измерения – първото измерение е едновременно историческо и стратегическо. Той се свежда до два въпроса – въпросът за посоката и за принадлежността. И двата въпроса имат един и същи отговор – Европа или по-точно казано сърцето на Европа. Второто изменение е ангажимент и отговорност, истински ангажимент и истинската отговорност към европейския проект се проявяват не в лесни, спокойни времена, а в трудни турбулентни времена. И третият по-общ контекст е свързан с мястото на Европа в света.“
Ключов момент от срещата беше подписването стъклена статуетка с шест евробанкноти от страна на президента на ЕЦБ – Кристин Лагард и от управителя на БНБ – Димитър Радев. Поводът за този подарък на ЕЦБ е превръщането на България в 21-вия член на еврозоната от 1 януари 2026 г. – събитие, което Димитър Радев описа като „историческо“.