Настоящото национално-представително проучване е седмото поред в рамките на мониторинга на обществените нагласи по повод присъединяването на България към еврозоната. То е реализирано от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 14 февруари – 4 март 2026 г. сред извадка от 1200 граждани над 16-годишна възраст и 500 представители на управленския състав на фирмите посредством пряко стандартизирано интервю с таблети. За широката общественост е използвана стратифицирана двустепенна извадка с подбор на респондентите въз основа на признаците пол, възраст и образование, съобразно данните на НСИ от Преброяване 2021 г. За бизнеса е приложена стратифицирана типологична извадка. Възложител е Министерството на финансите.
• Второ поредно проучване след въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. показва, че подкрепата сред широката общественост и бизнеса за членството в еврозоната и начина, по който протича този процес, устойчиво се затвърждава. Основната продължаваща тревога е свързана с ръста на цените.
• Позитивните нагласи относно присъединяването на България към еврозоната категорично доминират над негативните – те са ясно изразени не само сред бизнеса, но вече и сред гражданите. 54% от тях одобряват въвеждането на новата валута, срещу 41% неодобряващи. При бизнеса съотношението е 74%:24%, като тези оценки запазват устойчивост през почти целия период на мониторинга. Част от по-категоричните противници сред гражданите и най-негативно настроените представители на малкия и среден бизнес също променят мненията си в умерено позитивна посока. Сред основните фактори за тази положителна тенденция е спокойният и плавен преход към еврото, който опровергава страховете на хората за значителни проблеми след въвеждането на новата валута и внася успокоение за техните спестявания и курса, по който ще обменят левовете си.
• В резултат, очакваните положителни дългосрочни ефекти от въвеждането на еврото не само доминират, но и бележат ръст. При краткосрочните ефекти е налице успокояване, което също катализира положителните очаквания, особено сред бизнеса. След период на известен ръст в притесненията през декември, непосредствено преди въвеждането на еврото, през февруари 60% от мениджърския състав на бизнеса оценява дори краткосрочните ефекти като позитивни, срещу 31% – като негативни.
• Двата първи месеца от въвеждането на еврото в България дават основания за положителна оценка на цялостния процес. При гражданите мнението за напълно спокойно и гладко протичане нараства от 23% на 35% само за месец. 52% признават, че са имали притеснения, но нещата се случват по-спокойно от очакваното. 46% от анкетираните представители на бизнеса също дават оценки за безпроблемен преход към еврото.
• Практиката на употреба на еврото също свидетелства за добра организация и добро планиране на процеса, в съответствие с финансовото поведение на гражданите и бизнеса. За 68% от анкетираните единият месец на двойно обращение на цените е бил достатъчен, а само за 7%, основно възрастни хора и хора с по-ниско образование – напълно недостатъчен. 69% лесно са свикнали с плащането само в евро след края на този период. Минимален брой анкетирани (4%) заявяват, че лично на тях или на техни близки е връщано ресто в лева след края на януари. 54% декларират, че плащат основно в брой, което е спад от 10 процентни пункта спрямо януари, когато увеличените разплащания в брой бяха продиктувани от стремежа на хората по-бързо да „изчистят“ останалите им неголеми левови наличности.
• По отношение на спецификите при бизнеса, проучването регистрира, че две трети от компаниите не са изпитали никакви затруднения от въвеждането на еврото, а 8% – основно от микро- и семейния бизнес, както и селскостопанските производители – твърдят, че срещат по-големи трудности. Налице е известен ръст при фирмите, които срещат „известни затруднения“ – от 16% на 25%, като това по всяка вероятност е свързано с изясняване на всички аспекти на този преход. По отношение на по-стратегическите въпроси, като например счетоводното и данъчно приключване на 2025 г., 90% от фирмите заявяват, че са запознати и не очакват затруднения.
• Основната тревога, и на гражданите, и на бизнеса, е от поскъпването на цените. Независимо дали то е свързано с въвеждането на еврото или не, се създава фон, който увеличава притесненията за финансовата стабилност на домакинствата. 59% от гражданите са на мнение, че е налице значителен ръст на цените при стоките, които най-често купуват. 37% виждат умерено поскъпване – едни стоки повишават цените си, но при други не забелязват ръст. Едва 4% смятат, че изобщо няма ръст на цените. Средно посочваният ръст е 25%, т.е. общото усещане е за една четвърт по-високи цени спрямо периода отпреди няколко месеца. Очакванията за по-нататъшното движение на цените също са проинфлационни – 45% от анкетираните граждани очакват по-нататъшен ръст, а други 37% са на мнение, че увеличението вече ще забави темпа си. Тези нагласи ще определят и поведението на хората в близките месеци.
• Важно е да се отбележи, че и сред бизнеса, който като правило е настроен по-оптимистично, отколкото широката аудитория, тези нагласи са практически същите, с разлика единствено в очакванията за темпа на увеличение – 33% от мениджърите очакват по-нататъшно сериозно увеличение, а 48% – по-плавен ръст, но не и пълно спиране.
• Тези предвиждания оказват пряко влияние и върху планираната ценова политика на компаниите. От 18% на 33% нарастват фирмите, които ще увеличат цените на своите продукти през следващите няколко месеца. От 35% на 26% намаляват тези, които няма да вдигат цените. Пазарът се следи внимателно, но ако през януари 40% от фирмите са били в изчаквателна позиция, сега този дял спада с почти 10 пункта, за сметка на фирмите, които директно планират по-високи цени „по обективни причини“. Може да се обобщи, че както до момента, така и в следващите месеци, цените ще бъдат основният рисков фактор не само в отношението към еврото, но и към финансовите политики на правителствата.
• Постигнатата висока степен на информираност за начина на въвеждане на еврото от есента на миналата година е сред ключовите фактори за спокойното протичане на процеса. От октомври, когато за първи път беше отчетен рязък скок в равнището на информираност, до февруари тя продължава да расте и вече обхваща три четвърти от населението и близо 90% от бизнеса. Успоредно, в рамките на същите тези стойности, се повиши и знанието за конкретни аспекти от въвеждането на еврото – периода на двойно обращение на цените, периода, в който левовете могат да се обменят безплатно в банките, и пр. Запознатостта с тези практически процеси съществено допринесе за доброто планиране на финансовото поведение от страна на самите граждани.
• Всеки втори анкетиран твърди, че знае къде трябва да подаде сигнал за забелязани нередности. Над 70% обаче не са подавали сигнали, тъй като „не са забелязали съществени нередности“. Декларативното намерение за бъдещо сигнализиране е високо, което косвено свидетелства и за доверието към институциите, които регулират този процес. На база на досегашната активност обаче и на позитивните оценки за начина на протичане на процеса може да се очаква, че сигналите ще бъдат по-скоро малко на брой и спорадични. По-важно ще бъде да продължи превантивната дейност на институциите и ограничаването на резки необосновани скокове в цените.